INSIGHTS
Мориц Зайлер е ръководител на икономическия отдел, както и координатор за феминистката външна политика на Германия в посолството на Германия в България от 2022 г. Преди да се премести в България, г-н Зайлер е бил част в отдела за хуманитарна помощ, отдела за стратегическа комуникация и е преминал през дипломатически обучение във Федералното външно министерство в Берлин. Преди това г-н Зайлер е работил почти десет години в частния сектор като мениджър за Азия и международните въпроси в германската компания за търговия на едро METRO AG и като мениджър по публична политика за немската компания за тестване и инспекция DEKRA e.V.
Г-н Зайлер е учил в Потсдамския университет в Германия и в Калифорнийския университет в Бъркли в Съединените щати и има диплома по публична политика. Женен е и има две деца.
Той ще бъде част от дискусията INnovations for INdustry: TRANSFORMERS на първия бизнес форум на Economic.bg ALL IN, на който фокусът ще падне върху трансформацията на индустриите и икономиката.
Г-н Зайлер, виждате ли сигнали за възстановяване на германската икономика?
Германската икономика е силно фокусирана върху износа. През 2023 г. най-важните експортни пазари за Германия са се свили с 0.1%. През 2024 г. тези пазари растат с 3.2% и същият растеж се прогнозира за 2025 г. След като този растеж отново се материализира във внос от Германия, нашата икономика трябва да се възстанови. В момента очакванията ни са ръст от 0.3% за 2024 г. и ръст от 1% за 2025 г.
Смятам, че това е и важно послание за българската икономика: голяма част от това, което се произвежда в България и се изнася за Германия, няма да остане в Германия. Затова смятам, че за България е много по-важно да гледаме състоянието на световната икономика – особено Китай и САЩ, отколкото да гледаме Германия, въпреки че Германия е най-големият търговски партньор на България.
Но моля, позволете ми да направя бърз коментар относно думата „възстановяване“, защото напоследък има много нещастие и мрак около икономиката на Германия. За да дам малко перспектива – през 2023 г. Германия се изкачи от четвърта по големина до трета по големина икономика в света. Имахме търговски излишък от почти 226 милиарда щатски долара, нареждайки се на второ място в света, като изоставаме само от Китай и оставяме след себе си гиганти на природни ресурси и данъчни убежища. Германският борсов индекс Dax – а фондовият пазар винаги гледа към бъдещи печалби – достигна един рекорд след друг тази година. Не искам да захаросвам структурните предизвикателства, пред които сме изправени в Германия, но оставам твърдо убеден – Германия е и ще продължи да бъде икономическа сила.
Един от големите проблеми на германската икономика в момента е скъпата енергия. Как работите за разрешаването на този проблем и как виждате бъдещето на енергийната трансформация в България?
Цените на енергията в Германия сега са по-ниски, отколкото бяха преди пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна и последвалата енергийна криза. Германия беше изключително силно засегната от тази криза, защото бяхме толкова зависими от руския газ. Никога повече не искаме да видим този вид зависимост. И този шок ни мотивира да ускорим прехода към ВЕИ. Енергията от вятър и слънце ще ни помогне да постигнем дългосрочно ниски цени на енергията. Да – в момента трябва да инвестираме сериозно в модернизирането на цялата ни енергийна инфраструктура, но в дългосрочен план променливите разходи за възобновяеми енергийни източници са много по-ниски, отколкото за изкопаеми горива, включително ядрени. Вятърът на сушата има производствени разходи от 3.9-8.3 ct/kWh, слънчевата/PV е 3.1-11 ct/kWh, докато лигнитните въглища са 10.4-15.4 ct/kWh, а твърдите въглища са 11-20 ct/kWh.
Какъв е резултатът от всичко това? Миналата година почти 60% от електроенергията в Германия е произведена от възобновяеми източници.
Доколкото чувам, българските въглищни централи са намалили наполовина производството на електроенергия миналата година. Слънчевото производство се е увеличило със 141%. И така, енергийната трансформация в България изглежда е в разгара си.
Ще Ви споделя три наблюдения: първо, развитието, което току-що очертах, очевидно води до огромна структурна промяна. В Германия продължаваме да преживяваме подобен процес повече от петдесет години и това е трудно. Но България и Германия не сме сами в това. България получи 1.2 милиарда евро от Фонда за справедлив преход на ЕС и се очаква да получи общо 5.7 милиарда евро безвъзмездни средства от Механизма за възстановяване и устойчивост на ЕС. Второ, немският производител на мед Aurubis – най-голямата компания в България – току-що започна да инвестира 800 милиона лева, за да обнови производствения си обект в Пирдоп. Техният изпълнителен директор Тим Курт каза пред медиите, че Aurubis инвестира тези пари не въпреки зеления преход, а заради него! Трето, мисля, че има огромен потенциал България да се възползва допълнително от енергийния преход. Североизточна България е един от най-ветровитите региони в Европа и идеален за вятърна енергия на суша и море. Германски инвеститор прояви интерес да инвестира 1 милиард евро в плаваща фотоволтаична електроцентрала. Единственото необходимо нещо – по-малко бюрократични пречки и бързи разрешения.
Как виждате развитието на германската икономика в следващите 5 – 10 години, а оттам и бъдещето на отношенията ѝ с България?
Германският съвет на икономическите експерти, основният икономически консултативен съвет на федералното правителство, определи свиващия се обем на труда като основно предизвикателство пред растежа на Германия през следващите десет години – проблем, който, смятам, е доста познат на българите. Хубавото е, че можем да се справим с това предизвикателство. Веднъж можем да установим повече пътища за законна миграция. Но също така можем допълнително да използваме съществуващата потенциална работна сила. В България например 70% от всички жени работят. В Германия този дял е едва 55%. Германия трябва да се поучи от България. В България, за разлика от тях, 72% от младите жени и 55% от младите мъже роми са безработни. Това е голям резервоар за работна ръка, който чака да бъде активиран. Голям немски инвеститор в България работи упорито с местни неправителствени организации за насърчаване на висшето образование сред ромската общност и интегриране на членовете на общността на пазара на труда.
Какви мерки могат да бъдат предприети от българската страна, за да се улесни и насърчи дейността на германския бизнес в страната?
Най-голямата частна фирма в България е немска. 30 от 100-те най-големи инвеститори в България са германски компании. 3 от 10-те най-големи работодатели в страната са германци. Мисля, че е справедливо да се каже, че България е привлекателна инвестиционна дестинация за германските компании.
Искам обаче да обърна внимание на едно отворено писмо, което най-големите двустранни камари изпратиха до водещи български политици през юли. В това писмо камарите призовават – цитирам – „всички политически партии и лидери за диалог, градивност и ясни приоритети при съставяне на правителство. Бизнесът очаква стабилност и предвидимост, които могат да бъдат постигнати само с общи усилия и компромис“ Няма какво да добавя от моя страна.
За друга бележка – по време на лятната ми ваканция също присъствах на парада за деня на Кристофър Стрийт в Берлин и корпоративното участие беше просто огромно. Имаше камиони, формиращи парада от компании като Siemens, Allianz, Commerzbank, за да назовем само няколко. На спонсорирания от Mercedes-Benz камион можете да видите техния изпълнителен директор да танцува и да празнува. Подкрепата на LGBTIQ общността вече е дълбоко залегнала в немската корпоративна култура. Затова се опасявам, че дискусии като тази за изменението на Закона за предучилищното и училищното образование потенциално могат да имат неблагоприятен ефект върху инвестиционните решения на германските компании. Тези компании търсят инвестиционни дестинации, където разнообразието се разглежда като актив, а не като заплаха.
Очаквате ли с приемането на еврото в България търговските взаимоотношения да се задълбочат и защо?
Германия високо цени ангажимента на настоящото правителство, както и на предишните правителства за въвеждане на еврото и следователно за по-нататъшно интегриране на България в Европейския съюз. Тъй като българският лев вече е обвързан с германската марка от 1997 г. и по-късно с еврото, не бих очаквал – може би с изключение на туризма – незабавни огромни ефекти върху търговските отношения. Въвеждането на еврото обаче означава намаляване на транзакционните разходи за бизнеса, работещ в Германия и България, което засяга най-вече бизнеса, който досега не е осъществявал германо-българска търговия. Тъй като никой от съседите на България – с изключение на Гърция – не е член на еврозоната, подобно намаляване на транзакционните разходи би могло да се превърне в инвестиционни решения, които са от полза за България. Това също може да насърчи създаването на глобални вериги за стойност, които включват България и Германия.
Какви са решенията за проблема с недостига на кадри в България и какви практики от Германия може да се използват и у нас?
Както споменахме по-рано: вярвам, че това е общ проблем и за двете ни икономики. Едно нещо обаче не разбирам напълно: от една страна, недостигът на персонал винаги се споменава от бизнеса като едно, ако не и най-голямото предизвикателство, пред което са изправени. От друга страна има страх от масова безработица във въгледобивните региони, България има най-дългия отпуск по майчинство и най-ниския процент на гъвкави работни места в Европейския съюз. Следователно трябва да има достатъчно възможности за справяне с проблема с недостига на работна ръка.
Един пример: Германският производител на протези и световен пазарен лидер Ottobock построи завод в Благоевград и пое около 100 работници от компания, която затваряше – напълно различна индустрия – преквалифицира ги за половин година и сега работи успешно на 90 минути път с кола далеч от София с нейния тесен пазар на труда. Какво искам да кажа: защо сегашният недостиг на работна ръка да не разглеждаме като възможност за интегриране или реинтегриране на пазара на труда на хора, за които това в момента не е толкова лесно?
Намира ли място изкуственият интелект в образованието? Какъв е примерът на Германия?
AI е ключовата технология на 21 век. Това е огромна възможност и има огромен потенциал, например в образованието, научните изследвания и бизнеса. Нашето министерство на образованието е изготвило план за действие, който показва как и с какви мерки можем да успеем в единадесет области на действие, от изследване до използване в училищата. Особено важни са по-нататъшното укрепване на изследователската база, разширяването на AI инфраструктурата, използването на AI в образованието и по-доброто прехвърляне на AI в приложения.
Един конкретен пример е AI campus, отворена и оперативно съвместима цифрова платформа за обучение по изкуствен интелект. Образователните предложения на AI Campus са достъпни безплатно за всеки, който се интересува: университети, институции за професионално обучение, компании или частни лица. В допълнение към платформата за цифрово обучение, предимствата на платформите за цифрово обучение се комбинират с практическото значение и въздействието на местните образователни екосистеми чрез създаване на регионални центрове. Например учители или студенти, обучаващи учители, ще намерят подходящо предложение в AI Campus, за да предадат знания за изкуствения интелект в уроците в училище по практичен и ясен начин, например с курсовете „Училището прави AI“ или „Училището прави данни“.
Коя е сферата, в която България има най-голям потенциал да се превърне в лидер на европейската карта?
Моля, позволете ми да се опитам да отговоря на вашия въпрос през призмата на някои от външнополитическите приоритети на Германия: Първо, Украйна не трябва да губи войната срещу руския агресор. Второ, трябва да се борим с изменението на климата. Трето, ние следваме феминистки външнополитически подход, насочен към равно представителство, права и ресурси за всички. Сега – къде е връзката с потенциала на България? Относно отбраната: Подкрепата на България за Украйна, особено по отношение на боеприпасите, показа големия потенциал на българската отбранителна индустрия. Присъствал съм на редица събития, организирани от министерствата на отбраната, икономиката и иновациите за развитието на българската отбранителна индустрия и съм убеден, че България може да поеме лидерска роля в този сектор.
Относно декарбонизацията: през първото тримесечие на 2024 г. България е намалила емисиите си на CO2 повече от всяка друга страна-членка на ЕС. И има възможност за повече: България разполага с големи хидроенергийни ресурси, които все още не са напълно експлоатирани. Освен това има амбициозни планове за развитие на водородна промишленост в бивши въглищни региони. За феминизма – България е с най-висок дял на ИКТ специалисти в Европейския съюз – 29.1%. В същото време Европейската комисия поставя България на последно място по използване на ИКТ уменията на жените за заетост. Сега си представете какво се случи, ако отприщите тази скрита супер сила?
Какво трябва да направим, за да достигнем това лидерско място?
България е използвала и продължава да използва успешно финансиране от ЕС за развитие на тези сектори. Но има място за още, особено като се има предвид, че България до момента е изпълнила само предварителните условия за първия транш от своя План за възстановяване и устойчивост. Убеден съм също, че България може да се възползва добре от нововъведените механизми за финансиране на ЕС и НАТО в сектора на отбраната.
Коя е най-голямата ви страст – нещо, в което сте ALL IN?
Наред със семейството си – и това може да звучи малко скучно – аз наистина съм ALL IN в работата си. В дипломацията трябва да работите по толкова много различни въпроси, които рано или късно оказват влияние върху живота на хората. Имам шанса да допринеса за представянето на една фантастична страна – домът на Бетовен и BMW – в страна, която, както току-що посочих, е от решаващо значение за постигането на общите ни политически цели. За мен ALL IN означава никога да не спираме да мислим как да създадем допълнителна стойност от нашите двустранни отношения, както и от нашето партньорство в Европейския съюз и НАТО.
